Константин Липскеров Сокровища жизни Съкровищата н

„СОКРОВИЩА ЖИЗНИ”
Константин Абрамович Липскеров (1889-1954 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


СЪКРОВИЩАТА НА ЖИВОТА

За да обикнем съкровища в шатрата на битието,
шатрата да понадигнем, за миг към нощта да се взрем.
Трябва да можем да губим и в помен печал да усетим,
за да обикнем съкровища в шатрата на битието.
За да обикнем родината, нека носталгия свети,
устните за да обикнем, предчувствие да им дадем.
За да обикнем съкровища в шатрата на битието,
шатрата да понадигнем, за миг към нощта да се взрем.

Всичко ти обикни, всичко преходно е и е тленно.
Всички ти обикни, всички хора са временен сън.
Който близо до теб е, не ще е до теб неизменно.
Всичко ти обикни, всичко преходно е и е тленно.
Ти врага прегърни. Да изчезне вражда мигновено.
Как прегръдка редиш, щом решиш, че погребан е вдън?
Всичко ти обикни, всичко преходно е и е тленно.
Всички ти обикни, всички хора са временен сън.


Ударения
СЪКРОВИЩАТА НА ЖИВОТА

За да оби́кнем съкро́вишта в ша́трата на битие́то,
ша́трата да понади́гнем, за ми́г към ноштта́ да се взре́м.
Тря́бва да мо́жем да гу́бим и в по́мен печа́л да усе́тим,
за да оби́кнем съкро́вишта в ша́трата на битие́то.
За да оби́кнем роди́ната, не́ка носта́лгия све́ти,
у́стните за да оби́кнем, предчу́вствие да им даде́м.
За да оби́кнем съкро́вишта в ша́трата на битие́то,
ша́трата да понади́гнем, за ми́г към ноштта́ да се взре́м.

Вси́чко ти́ обикни́, вси́чко пре́ходно е и е тле́нно.
Вси́чки ти́ обикни́, вси́чки хо́ра са вре́менен съ́н.
Ко́йто бли́зо до те́б е, не ште́ е до те́б неизме́нно.
Вси́чко ти́ обикни́, вси́чко пре́ходно е и е тле́нно.
Ти врага́ прегърни́. Да изче́зне вражда́ мигнове́но.
Ка́к прегръ́дка реди́ш, штом реши́ш, че погре́бан е вдъ́н?
Вси́чко ти́ обикни́, вси́чко пре́ходно е и е тле́нно.
Вси́чки ти́ обикни́, вси́чки хо́ра са вре́менен съ́н.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Константин Липскеров
СОКРОВИЩА ЖИЗНИ

Чтобы в шатре бытия полюбить все сокровища жизни
Надо шатер приподнять и взглянуть на мгновение в ночь.
Многое надо терять нам, печаль надо ведать да тризны
Чтобы в шатре бытия полюбить все сокровища жизни.
Чтобы отчизну любить – в далях надо грустить об отчизне
Чтобы уста полюбить – прикасаться к ним надо не мочь.
Чтобы в шатре бытия полюбить все сокровища жизни
Надо шатер приподнять и взглянуть на мгновение в ночь.

Все спеши полюбить, ибо все проходяще и тленно.
Всех спеши полюбить, ибо люди проходят, как сон.
Кто вблизи от тебя, тот не будет с тобой неизменно.
Все спеши полюбить, ибо все проходяще и тленно.
Ты врага обними. Пусть вражда отлетает мгновенно.
Как обнимешь его, если скажут, что он схоронен?
Все спеши полюбить, ибо все проходяще и тленно.
Всех спеши полюбить, ибо люди проходят, как сон.




---------------
Руският поет, драматург, художник и преводач Константин Липскеров (Константин Абрамович Липскеров) е роден на 25 януари/6 февруари 1889 г. в Москва. Учи живопис в школата на Константин Юон. Първите си стихотворения публикува през 1910 г. в сп. „Денди”, след което печата поезия в сп. „Северные записки”. Пише и поставя пиеси, драматични спектакли, трагикомедии и либрета, сред които „Кармен” (1923 г.), „Карменсита и солдат” (1924 г.), „Девушка из предместья” (1928 г.), „Митькино царство” (1928 г.), „Надежда Дурова” (1942 г.) и др. Превежда поезия от ирански, арменски, тюркски и фарси, известен е като виртуозен преводач на класическата източна поезия. Автор е на стихосбирките „Песок и розы” (1916 г.), „Туркестанские стихи” (1922 г.), „Золотая ладонь” (1922 г.), „День шестой” (1922 г.), на стихотворната повест „Другой” (1922 г.), драматичната поема „Морская горошина” (1925 г.) и др. Умира на 28 октомври 1954 г. в Москва.