Марк Талов Поэту-праведнику На поета праведник

„ПОЭТУ-ПРАВЕДНИКУ”
Марк Владимирович Талов (1892-1969 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


НА ПОЕТА ПРАВЕДНИК

Ти запъти се срещу смъртта,
ала тя от гръдта ти отскочи...

Туй перо, епиграма за Сталин написало,
изхвърли надалеч, да не служи впоследствие
като улика тежка пред мутрите клисави
на палач или съдник (при твоето следствие).
Той е майстор в разплитане стръвно на тайните...

               * Стихотворението на Талов е недовършено. В личния архив на поета то фигурира в два чернови варианта, и под двата е поставена датата 7 ноември 1967 г. Стихотворението е посветено на Осип Манделщам, заточен за години в сталинските лагери заради една негова антисталинска епиграма.


Ударения
НА ПОЕТА ПРАВЕДНИК

Ти запъ́ти се срешту смъртта́,
ала тя́ от гръдта́ ти отско́чи...

Ту́й перо́, епигра́ма за Ста́лин напи́сало,
изхвърли́ надале́ч, да не слу́жи впосле́дствие
като у́лика те́жка пред му́трите кли́сави
на пала́ч или съ́дник (при тво́ето сле́дствие).
Той е ма́йстор в разпли́тане стръ́вно на та́йните...

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Марк Талов
ПОЭТУ-ПРАВЕДНИКУ

Ты смерти пошел навстречу,
А она от тебя шарахнулась прочь...

То перо, чем строчишь эпиграмму на Сталина,
Выбрось вон, чтоб оно не служило впоследствии
Самой тяжкой уликой перед мордой оскаленной
Палача или следователя (на следствии).
Это мастер выведывать всю подноготную…

               1967 г.



ПОЕТУ-ПРАВЕДНИКУ, незакінчене (перевод с русского языка на украинский язык: Николай Сысойлов)

Ти смерті пішов назустріч,.. та смерть –
Вона від тебе – шарахнулась геть...

Те перо, чим строчиш епіграму на Сталіна,
Викинь геть, щоб воно не служило в темниці
Найтяжчим доказом для морди безжальної
Ката чи слідчого (на слідстві).
Це майстер вивідувати всі таємниці...




---------------
Руският поет, мемоарист и преводач Марк Талов (Марк Владимирович Талов) е роден на 1/13 март 1892 г. в Одеса. Публикува поезия от 1908 г. Работи като коректор във в. „Одесский листок”. През 1913 г. емигрира във Франция, където е съосновател на литературното кабаре „Палата поэтов”, активен член е на кръжока на руските поети „Гатарапак”. Сприятелява се с Аполинер, Пикасо, Модилияни, Еренбург и др. творци и пише за срещите си с тях в своя литературен дневник. През 1923 г. се връща в Русия и работи във в. „Гудок”. Превежда поезия от английски, френски, испански, италиански, португалски, арменски, белоруски и др. езици. Автор е на стихосбирките „Чаша вечерняя” (1912 г.), „Любовь и голод” (1920 г.) и „Двойное бытие” (1922 г.). Умира на 10 юни 1969 г. в Москва. Подготвената от него книга с преводи на Маларме излиза през 1990 г., а по-пълен сбор с негови творби излиза в книгата му „Избранные стихи” през 1995 г.