Владимир Агатов Тёмная ночь Тъмната нощ

„ТЁМНАЯ НОЧЬ”
Владимир Гариевич Агатов (1901-1966 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ТЪМНАТА НОЩ

В тъмната нощ над степта край куршумите, виж,
само вятър бучи и звездите блещукат лениво.
В тъмната нощ ти, любима, разбирам, не спиш,
до креватчето детско сълзите си скришом изтриваш.

Влюбен съм аз в твойте ласкави мили очи,
искам със страст да целувам тез устни засмяни;
тъмната нощ ни разделя любима, звучи
необятна тревога, сред черната степ разпиляна.

Вярвам аз в теб, скъпа моя – закрилнико мой,
тази вяра през тъмната нощ от куршум ме опази.
С радост съм твой и спокоен съм в смъртния бой,
знам, с любов ще ме срещнеш, съдбовната шир щом прегазя.

Пъдя смъртта, недокоснат от залпа й нов,
ето, отново кръжи, но не ще ме улучи...
Чакаш ме ти до креватчето детско с любов,
затова знам, че с мен няма в боя беда да се случи.

               * Песен по музика на Никита Богословски от филма „Двамата бойци”, 1943 г.


Ударения
ТЪМНАТА НОЩ

В тъ́мната но́шт над степта́ край куршу́мите, ви́ж,
са́мо вя́тър бучи́ и звезди́те блешту́кат лени́во.
В тъ́мната но́шт ти, люби́ма, разби́рам, не спи́ш,
до крева́тчето де́тско сълзи́те си скри́шом изтри́ваш.

Влю́бен съм а́з в тво́йте ла́скави ми́ли очи́,
и́скам със стра́ст да целу́вам тез у́стни засмя́ни;
тъ́мната но́шт ни разде́ля люби́ма, звучи́
необя́тна трево́га, сред че́рната сте́п разпиля́на.

Вя́рвам аз в те́б, скъ́па мо́я – закри́лнико мо́й,
та́зи вя́ра през тъ́мната но́шт от куршу́м ме опа́зи.
С ра́дост съм тво́й и споко́ен съм в смъ́ртния бо́й,
зна́м, с любо́в ште ме сре́штнеш, съдбо́вната ши́р штом прега́зя.

Пъ́дя смъртта́, недоко́снат от за́лпа й но́в,
е́то, отно́во кръжи́, но не ште́ ме улу́чи...
Ча́каш ме ти́ до крева́тчето де́тско с любо́в,
затова́ знам, че с ме́н ня́ма в бо́я беда́ да се слу́чи.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Владимир Агатов
ТЁМНАЯ НОЧЬ

Тёмная ночь, только пули свистят по степи,
Только ветер гудит в проводах, тускло звезды мерцают.
В тёмную ночь ты, любимая, знаю, не спишь,
И у детской кроватки тайком ты слезу утираешь.

Как я люблю глубину твоих ласковых глаз,
Как я хочу к ним прижаться сейчас губами,
Тёмная ночь разделяет, любимая, нас,
И тревожная, чёрная степь пролегла между нами.

Верю в тебя, дорогую подругу мою,
Эта вера от пули меня тёмной ночью хранила.
Радостно мне, я спокоен в смертельном бою,
Знаю, встретишь с любовью меня, что б со мной ни случилось.

Смерть не страшна, с ней не раз мы встречались в степи,
Вот и сейчас надо мною она кружится...
Ты меня ждешь и у детской кроватки не спишь,
И поэтому, знаю, со мной ничего не случится.

               1942 г.




---------------
Руският поет песенник, журналист и естраден драматург Владимир Агатов (Вэлвл Исидорович Гуревич/ Владимир Гариевич Агатов) е роден през 1901 г. в Киев. Първите му публикации са в поетичния сборник „Стихи и проза о русской революции” от 1919 г. След 1919 г. работи като журналист и фейлетонист във вестниците „Пролетарская правда”, „Киевский пролетарий” и „Гудок”, сътрудничи на в. „Правда”, в. „Рабочая Москва”, сп. „Огонёк” и др. Организира естрадни спектакли, пише текстове към песни за филми. През 1949 г. е осъден за антидържавни изказвания и е затворен в лагерите на ГУЛАГ, където престоява до 1956 г. През 1957 г. е реабилитиран и е възстановено членството му в Съюза на писателите. Автор е на стихосбирките „Зеркала” (1923 г.) и „Гога” (1940 г.). Умира в края на 1966 г. в Москва.