Бенедикт Лившиц На бульваре На булеварда

„НА БУЛЬВАРЕ”
Бенедикт Константинович/Наумович Лившиц (1887-1938 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


НА БУЛЕВАРДА

Няма никой край нас... В тази пуста алея чинарена!
В тези сиви дни сред булеварда цари пустота,
ето – ние сами сме, мълчим безнадеждно и мамим се:
двама чужди в самотните есенни тъмни палта.

С прашна тигрова кожа алеите сякаш застлани са...
Жълт дантелен покров от листа върху черна земя.
Скръб и траур. Последен залог проигравам с безпаметно
упорито мълчание в есенна хладна мъгла.

Да вървим ли? С усмивка ли? Да се простиме с безумията...
Ала как? Крият есенни думи стоманен кинджал...
Пак мълчим. Неподвижни и скръбни предишните мумии сме...
Нима ни е жал?
 

Ударения
НА БУЛЕВАРДА

Ня́ма ни́кой край на́с... В та́зи пу́ста але́я чина́рена!
В те́зи си́ви дни сред булева́рда цари́ пустота́,
е́то – ни́е сами́ сме, мълчи́м безнаде́ждно и ма́мим се:
два́ма чу́жди в само́тните е́сенни тъ́мни палта́.

С пра́шна ти́грова ко́жа але́ите ся́каш застла́ни са...
Жъ́лт данте́лен покро́в от листа́ върху че́рна земя́.
Скръ́б и тра́ур. После́ден зало́г проигра́вам с безпа́метно
упори́то мълча́ние в е́сенна хла́дна мъгла́.

Да върви́м ли? С усми́вка ли? Да се прости́ме с безу́мията...
Ала ка́к? Кри́ят е́сенни ду́ми стома́нен кинджа́л...
Па́к мълчи́м. Неподви́жни и скръ́бни преди́шните му́мии сме...
Нима́ ни е жа́л?

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Бенедикт Лившиц
НА БУЛЬВАРЕ

Никого, кроме нас... Как пустынна аллея платановая!
В эти серые дни на бульвар не приходит никто,
Вот – одни, и молчим, безнадежно друг друга обманывая:
Мы чужие совсем – в этих темных осенних пальто.

Все аллеи как будто устелены шкурою тигровою...
Это – желтое кружево листьев на черной земле.
Это – траур и скорбь. Я последнюю ставку проигрываю
Подневольным молчаньем – осенней серебряной мгле.
 
Что ж, пора уходить?.. Улыбаясь, простимся с безумиями...
Только как же сказать? – ведь осеннее слово – как сталь...
Мы молчим. Мы сидим неподвижными скорбными мумиями...
Разве жаль?
 
               1908 г.




---------------
Руският поет, преводач и изследовател на футуризма Бенедикт Лившиц (Бенедикт Константинович/Наумович Лившиц) е роден на 25 декември 1886/6 януари 1887 г. в гр. Одеса. Завършил е юридическия факултет на Киевския университет (1912 г.). Публикува стихове от 1909 г., през 1912 г. се включва в групата на руските футуристи „Гилея” и става един от теоретиците на движението. Участва в Първата световна война, като е раняван на фронта. Превежда произведения на Расин, Балзак, Юго и др., признат е за един от най-добрите интерпретатори на френските символисти. Автор е на стихосбирките „Флейта Марсия” (1911 г.), „Волчье солнце” (1914 г.), „Из топи блат” (1922 г.), „Патмос” (1926 г.), „Кротонский полдень” (1928 г.), „Гилея” (1931 г.) и др. Известност му носят мемоарите „Полутораглазый стрелец” (1933 г.) и антологиите на френската поезия „От романтиков до сюрреалистов” (1934 г.) и „Французские лирики XIX и XX веков” (1937 г.). През 1937 г. е арестуван за антисъветска дейност, осъден е на смърт и на 21 септември 1938 г. е разстрелян в Ленинград. Реабилитиран е през 1956 г.