Лято с дъх на магнолия

Лятото слиза при нас по морена
с устни къпинени.
Вглежда се в зноя асфалтов. Поема
пътя на виното.

Греят очите му ласкаво-пъстри,
милват ни палаво.
Вплита конците със сръчните пръсти
в огнени халища.

Диря гореща остава след него
с дъх на магнолия.
Бърза в тревите уханни да легне
без главоболие.

Лятото с грешки посипва забрава
в стари предания.
Влюбени гълъби лятно създават
свят с мироздание.


Рецензии