Елена Исаева Будет-будет за что карать Имам, имам

„БУДЕТ-БУДЕТ ЗА ЧТО КАРАТЬ...”
Елена Валентинова Жилейкина/ Исаева (р. 1966 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ИМАМ, ИМАМ ВИНА БОЖА

Имам, имам вина Божа.
Нека точно ме Той проучи.
Първо учих се на лъжа,
а да вярвам след туй се учих.
Дотогава в живот нестрог
аз живеех си леко, лесно
и не вярвах, не вярвах в Бог,
щото още си бях безгрешна.


Ударения
ИМАМ, ИМАМ ВИНА БОЖА

И́мам, и́мам вина́ Божа́.
Не́ка то́чно ме То́й проу́чи.
Пъ́рво у́чих се на лъжа́,
а да вя́рвам след ту́й се у́чих.
Дотога́ва в живо́т нестро́г
аз живе́ех си ле́ко, ле́сно
и не вя́рвах, не вя́рвах в Бо́г,
што́то о́ште си бя́х безгре́шна.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Елена Исаева
БУДЕТ-БУДЕТ ЗА ЧТО КАРАТЬ...

Будет-будет за что карать.
Лишь бы точно вину измерить.
Я сначала училась врать,
А потом уж училась верить.
А до этого сколько лет
Я жила так легко, неспешно
И не верила в Бога, нет,
Потому что была безгрешна.




---------------
Руската поетеса, драматург и преводач Елена Исаева (Елена Валентинова Жилейкина/ Исаева) е родена на 6 февруари 1966 г. в Москва. Завършва факултета по журналистика към Московския държавен университет (1989 г.). Член е на Съюза на писателите на Русия (1992 г.) и на Съюза на театралните дейци на Русия (1997 г.). Публикува поезия в литературни сборници, алманаси и списания като „Поэзия”, „Истоки”, „Реалист”, „Кольцо А”, „Вечерний альбом”, „Вечерний альбом”, „Кардиограмма”, „Юность”, „Работница”, „Дружба народов”, „Новый мир”, „Современная драматургия”, „Русская поэзия ХХ века” и др. Превежда поезия от български, полски, сръбски и грузински език. Авторка е на стихосбирките „Меж миром и собой” (1992 г.), „Молодые и красивые” (1993 г.), „Женская логика” (1994 г.), „Случайная встреча” (1995 г.), „Лишние слёзы” (1997 г.), „Ничейная муза” (2000 г.), „Стрелочница” (2007 г.), на пиесите „Мой знакомый уголовник” (1995 г.), „Абрикосовый рай или сказка о женской дружбе” (1997 г.), „Вечная радость” (1997 г.), „Убей меня, любимая” (2000 г.), „Первый мужчина” (2002 г.), „Про мою маму и про меня” (2003 г.) и др. Носителка е на много национални и международни награди за поезия и драматургия. Живее в Москва.