Вера Гедройц Ярко кристальны, чисты и священны Ярк

„ЯРКО КРИСТАЛЬНЫ, ЧИСТЫ И СВЯЩЕННЫ...”
Вера Игнатьевна Гедройц (1870-1932 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ЯРКО КРИСТАЛНИ, СВЕЩЕНИ И ТУЧНИ

Ярко кристални, свещени и тучни
спомени светли за дните.
Думи съименни, звуци съзвучни
с радост блещукат в душите.
Праведно-вечен закон ни очаква,
там шумолеят крилата.
В далечината, досущ като дракон,
стеле се мрачно земята.


Ударения
ЯРКО КРИСТАЛНИ, СВЕЩЕНИ И ТУЧНИ

Я́рко криста́лни, свеште́ни и ту́чни
спо́мени све́тли за дни́те.
Ду́ми съи́менни, зву́ци съзву́чни
с ра́дост блешту́кат в души́те.
Пра́ведно-ве́чен зако́н ни оча́ква,
та́м шумоле́ят крила́та.
В далечина́та, досу́шт като дра́кон,
сте́ле се мра́чно земя́та.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Вера Гедройц
ЯРКО КРИСТАЛЬНЫ, ЧИСТЫ И СВЯЩЕННЫ...

Ярко кристальны, чисты и священны
Жизней былых отраженья.
Звуки созвучны, слова соименны,
Радостны душ озаренья.
Праведно вечная сила закона,
Крыл еле слышных шуршанье.
И вдалеке, как фигура дракона,
Мрачной земли очертанье.

               1913 г.




---------------
Руската поетеса и писателка Вера Гедройц (Вера Игнатьевна Гедройц) е родена на 7/19 април 1870 г. в с. Слободишче, Орловска губерния, сега Брянска област. Учи медицина в Петербург, завършва медицинския факултет към Университета в Лозана, Швейцария (1898 г.), след което защитава дисертация по хирургия и получава званието доктор по медицина (1899 г.). През 1903 г. получава диплом за лекар и в Московския университет, а през 1912 г. защитава втора докторска дисертация. Доброволец на фронта е в Руско-японската война от 1904-1905 г. и на фронтовете от 1917-1918 г. Една от първите в Русия жени-хирурзи и сред първите в света жени-професори, оглавили катедра по хирургия. Работи като главен хирург в заводски и дворцови болници, факултетски клиники, военни лазарети и фронтови медицински пунктове. Носителка е на медали за храброст. Има над 60 научни монографии. Публикува поезия и проза в литературни издания като „Гиперборей”, „Заветы”, „Новый журнал для всех”, „Вестник теософии”, „Северные записки”, „Современник”, „Знамя Труда” и др. Член е на литературния кръг „Цех поэтов”. Авторка е на книгите със стихове, разкази, повести и приказки „Стихи и сказки” (1910 г.), „Записки из жизни заводского врача” (1910 г.), „Вег” (1913 г.),  „Китайские рассказы” (1913 г.), „Красный ангел” (1914 г.), „Дон Жуан” (1916 г.), „Галицийские рассказы” (1918 г.), „Кафтанчик” (1930 г.), „Лях” (1931 г.) и „Отрыв” (1931 г.). Всичките си литературни произведения подписва с псевдонима Сергей Гедройц. Умира през март 1932 г. в Киев.