Василий Колосов На кончину князя италiйскаго, граф

„НА КОНЧИНУ КНЯЗЯ ИТАЛIЙСКАГО, ГРАФА АРКАДIЯ АЛЕКСАНДРОВИЧА СУВОРОВА-РЫМНИКСКАГО”
Василий Михайлович Колосов (1782-1857 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ЗА КОНЧИНАТА НА КНЯЗА ИТАЛИЙСКИ, ГРАФ АРКАДИЙ АЛЕКСАНДРОВИЧ СУВОРОВ-РИМНИКСКИ

Където руски Марс – Суворов, жъна слава
и тя му дава на предците благослов,
синът му преждевременно умря, изгарящ
в мерак, да служи на родината готов.

               * Ген.-лейтенант Аркадий Суворвов (1784-1811 г.) – син на великия руски пълководец Александър Суворов.
               * Генералисимус Александър Суворов (1730-1800 г.) – княз италийски, граф римникски, ген.-фелмардшал на руските, австрийските и сардинските войски; през целия си живот не е претърпял нито едно воинско поражение.
               * Стихотворението е публикувано във „Вестникъ Европы”, бр. 13, 1811 г.


Ударения
ЗА КОНЧИНАТА НА КНЯЗА ИТАЛИЙСКИ, ГРАФ АРКАДИЙ АЛЕКСАНДРОВИЧ СУВОРОВ-РИМНИКСКИ

Къде́то ру́ски Ма́рс – Суво́ров, жъ́на сла́ва
и тя́ му да́ва на предци́те благосло́в,
синъ́т му преждевре́менно умря́, изга́ряшт
в мера́к, да слу́жи на роди́ната гото́в.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Василий Колосов
НА КОНЧИНУ КНЯЗЯ ИТАЛIЙСКАГО, ГРАФА АРКАДIЯ АЛЕКСАНДРОВИЧА СУВОРОВА-РЫМНИКСКАГО
 
Где славой Росскій Марсъ Суворовъ увенчался,
И где клялась она ему предтечей быть:
Тамъ сынъ его въ волнахъ безвременно скончался,
Горявшій рвеніемъ Отечеству служить!

               1811 г.




---------------
Руският поет и писател Василий Колосов (Василий Михайлович Колосов) е роден през 1782 г. Учи в Московския университет. Първото му публикувано стихотворение „Плач России и неизреченная радость о восшествии на престол императора Александра I” е от 1801 г. Пише стихове, очерци и сантиментални повести, печата в издания като „Друг просвещения”, „Новости русской литературы” и др. Автор е на в по-голямата им част посредствени творби като „Прогулки в окрестностях Симонова монастыря” (1806 г.), „Глас Россиянина” (1814 г.), „Хоры в честь русских героев, избавивших Европу от французского ига” (1814 г.) и др. Умира през 1857 г.