Олег Глечиков - Плачь гитара, плачьте струны...

 Сегодня,ровно неделя с того дня, как под Луганском были
 казнены 3-х летний мальчик и его мать.
               
  Мальчика распяли на доске объявлений, как Иисуса за то, что
  у него на груди была георгиевская ленточка.
               
  Маму его обесчестили и привязав к танку тащили несколько
  километров.

Плачь со мною, плачь гитара,
Плачь по деткам убиенным.
Плачь по юным и по старым,
По гражданским и военным.

Пусть звеня, рыдают струны,
Как душа моя, рыдают.
Плачет ночь пусть светом лунным,
Звёзды горестно вздыхают.

Плачь и ты, июльский ветер,
Плачьте тополь и  берёзы,
Грустью дождь пусть будет светел,
Пусть роняет свои слёзы.

Где ты Бог? Наверно, нету!
Если есть, как допустил?
За георгиевскую ленту,
На кресте, распятым был

 Мальчик маленький, трёхлетний.
Обесчещенную мать
 Привязали к танку  ЭТИ,
ИХ, не знаю, как назвать!

ЭТИ НЕЛЮДИ, УБИЙЦЫ,
ЭТИ ТВАРИ БЕЗ СЕРДЕЦ!..
Бог, ужели  Тебе, спится?
Накажи их, наконец!

И рванул струну что силы,
Выражая нелюбовь!
Кровь гитару оросила…
Только это разве боль?!

Боль внутри, взрывает сердце,
Душу крошит на куски…
От неё, куда мне деться?!
Плачут струны от тоски…



Превела на Български: ЮЛИЯНА ДОНЕВА

Днес  този седмичен ден  под Луганско са били измъчвани три годишно момченце и неговата майка. Момченцето са разпънали на дъската за обявление, като Исус, за това, че на гърдите си носело георгиевска лента, а майка му  обезчестена и завързана  за танка, са влачили няколко километра.

ПЛАЧИ КИТАРО, ПЛАЧЕТЕ СТРУНИ...

Плачи със мен, плачи китаро,
за дечицата убити.
Плачи за млади и за стари,
за граждани и за солдати.

Нека  да ридаят  струните,
тъй както плаче ми душата.
Въздишат скръбно и звездите,
плаче  през нощта  луната.

И ти плачи ветрецо летен
и вий  тополи и брези.
Дъждът да бъде  тъжен, светъл,
да рони своите сълзи.

Къде си Бог?  Нима те няма!
Ако  те има, как допусна?
За Георгиевската лента,
ей тъй на кръста да увисне,

момченце  тригодишно  - малко.
А майка му - обезчестена.
Превързали  са я за танка.
О, как сърцето в ужас стене!

Не са те хора, а убийци.
Без сърца ли са, не зная.
Боже,  нима ти заспал си ?
Накажи ги най накрая.

Струните с все сила късам,
неприязън изразявам.
Кръв китарата опръсква...
само болка ли това е?!!

Боли  сърцето в мене, вие,
душата на трохи се къса.
Къде от нея да се скрия?!
Плачат струните от мъка.