Бутилка от слана
Прозорците отворих за надеждата.
Но вятърът я грабна.
Разпиля.
И присмехулно си повдигна веждата.
С дърветата смеха си разлюля.
И аз се разлюлях смутено стресната.
Нощта събуди мрака си горчив.
Любим напевен глас
въртеше лентата
и рефренът блесна натрапчив
за нещо неочаквано, но сбъдното
за разлив парещ
с обич и вина
за неизбежното от вчера
върнато -
мечтаното в бутилка от слана.
29.04.2014г.
Свидетельство о публикации №114071704750