господи, колко хубаво стана
че с теб си останахме непознати
че ръцете ни сега лежат самотни
под завивките
че си останахме чужди –
венец неразплетен
тайнствен шифър
неразкрит артефакт
че паметта ни е в пръстите:
спомени, погледи, срещи –
всичко записват
колко вълнуващо беше
че си останахме далечни
преди двадесет дълги години
докато бесният пролетен вятър
от дърво на дърво се мяташе
как добре бе измислено всичко
че когато отново се срещнахме
срамежливо кръстосахме погледи
както късаме страница
от книга прекалено лична
колко добре стана и чисто
че със теб се разминахме
между живота и писането
че ти ще прегръщаш друга
че аз ще обичам друг
колко добре днес е да пиша за теб
и да се разминем добре би било
ако не бях сигурна
че този мъж е човекът
за тази жена вътре в мен.
Спомен в пръстите
© Copyright: Илеана Стоянова, 2014
Свидетельство о публикации №114071309402
Свидетельство о публикации №114071309402
Рецензии