Владимир Ягличич На градилишту На строежа

„НА ГРАДИЛИШТУ”
Владимир Ягличич (Владимир Ягличић, р. 1961 г.)
                Перевод с сербского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


НА СТРОЕЖА

Засяда слънцето в комина,
мъртво и живо жари диво.
Пладне е. Лъха въздух димен.
Там с бетонджии пием пиво.

„Лошо животът ни изгаря!” –
казва един от нас сломено.
„Трудно живеят всички твари!” –
друг отбелязва примирено.

Млъкваме, в изкопа взор свели.
Дремят тръбите прашни, сиви
и багер в сянката на бора.

Гледайки сградните темели,
аз се научих да откривам
смисъла, скрит за много хора.


Ударения
НА СТРОЕЖА

Зася́да слъ́нцето в коми́на,
мъ́ртво и жи́во жа́ри ди́во.
Пла́дне е. Лъ́ха въ́здух ди́мен.
Та́м с бетонджи́и пи́ем пи́во.

„Ло́шо живо́тът ни изга́ря!” –
ка́зва еди́н от на́с сломе́но.
„Тру́дно живе́ят вси́чки тва́ри!” –
дру́г отбеля́зва примире́но.

Млъ́кваме, в и́зкопа взор све́ли.
Дре́мят тръби́те пра́шни, си́ви
и ба́гер в ся́нката на бо́ра.

Гле́дайки сгра́дните теме́ли,
а́з се нау́чих да откри́вам
сми́съла, скри́т за мно́го хо́ра.

                Превод от сръбски език на български език: Красимир Георгиев


Владимир Ягличич
НА ГРАДИЛИШТУ

Засело сунце на димњаку,
пали све мртво и све живо.
Подне. Мирише дим у зраку.
С бетонирцима пијем пиво.

„Живот је казна. Суров закон”,
рече један, и би му криво.
„Не може створ да живи лако”.
прозбори други помирљиво.

Ћутасмо на трен. А у рову
дремаху цеви, прашне, сиве,
и багер, хладом боровине.

Загледан с њима у основу,
научио сам да не бринем,
да нађем склад, за многе скривен.




---------------
Сръбският поет, писател, литературен критик и преводач Владимир Ягличич (Владимир Ягличић) е роден на 4 ноември 1961 г. в с. Горна Сабанта, обл. Шумадия, Сърбия. Първите му публикувани стихове са от 1981 г. Има юридическо образование. Работил е в различни вестници и списания като „Pogledi”, „;umadija”, „Knji;evne novine”, „Znamen”, „Koraci”, „Lipar” и др. Носител е на много национални и международни литературни награди. Съставител е на антологиите „Када будемо трава” (1998 г.), „Певачи уснуле престонице” (2006 г.), „Срце земље” (2006 г.) и „Антология русского современного рассказа” (2011 г.). Автор е на стихосбирките „Погледај дом свој” (1990 г.), „Изван ума” (1991 г.), „Три обале” (1991 г.), „Тамни врт” (1992 г.), „Усамљени путник” (1994 г.), „После рата” (1996 г.), „У горама” (1996 г.), „Србија земља” (1996 г.), „Сенке у дворишту” (1996 г.), „Врело” (1997 г.), „Милановачким друмом” (1997 г.), „Неповратно” (1998 г.), „Књига о злочину” (2001 г.), „Ране песме” (2001 г.), „Куда куде” (2001 г.), „Пред ноћ” (2002 г.), „Немој да ме зовеш” (2002 г.), „Пре него одем” (2004 г.), „Песме” (2006 г.), „Јутра” (2008 г.), „Поседи” (2011 г.), „Стуб” (2013 г.); на романите „Старец са Пиваре” (2000 г.), „Холендери” (2005 г.), „Mecojehe” (2006 г.), „Ево мртав лежим у земљи Србији” (2013 г.) и на близо 30 книги с преводна поезия на руски, български, английски, американски и френски поети. Живее в гр. Крагуевац, Сърбия.