Неземна гледка след дъжда!
С венец от перли Слънцето изгрява.
Дъгата се протяга над града
и става чудо. Чудо се задава!
Жена минава! Хубава жена!
Ефирът като във ковачница се нажежава.
По нея погледи пълзят.
Кой не желае да я притежава?!
Косите й със цвят на мед,
извезани в красива плитка,
с преплетен в нея розов цвят.
Каква невероятна гледка!
Очите й са сноп лъчи -
където минат, съживяват.
Копнежи будят и мечти.
Огньове бурни запламтяват.
Зефир я хваща под ръка.
Със роклята й деликатно си играе.
Поклаща чудните й обеци.
Жена минава - да се знае!
А тя върви със устрем, с хъс -
усмихната, загадъчна, потайна.
Ще я запомни, който приближи.
Не ще забрави колко е омайна.
Неземна гледка след дъжда!
Най - сладкото безумие на Бог минава.
Това е всъщност Любовта!
Кой не желае да я притежава?
Жена минава!
© Copyright: Детелина Стефанова, 2014
Свидетельство о публикации №114071104017
Свидетельство о публикации №114071104017
Рецензии