Николай Дялков - Искра в ноща

Опъната яко, свисти тетивата –
от нерви изплетена, здраво въже...
А аз съм онази мишена, в която
животът стрелата си остра боде.

Не спирай, животе, намазвай с отрова,
натискай до долу, стрелата забий...
Плътта ми отдавна я чака, готова.
Пусни тетивата. И после се скрий...

Отдавна край мене е кухо и празно,
отдавна от теб не ухае на хляб…
Ти ден подир ден ме убиваш, но бавно
и подло залагаш ми трап подир трап...

Добре, че не можеш да стреляш в душата
и жива е тази искра във нощта,
която все още крачоли размята
по пътя към всяка човешка душа...
 
(перевод с болгарского Стафидова В.М)

Искра в ночи

Тугая-тугая звенит тетива
Натянуты нервы  душу мне вяжут
Я та мишень  не скрываюсь, жива
Острой стрелой меня люди накажут.

Не останавливай капни отравы
Этой стрелою в меня попади
Тело готово для этой расправы
Пусти тетиву и сам уходи.

Давно в моей кухне пустые кастрюли
Отсутствуют даже не пахнут хлеба
И дней вереницы моих потянулись
И подло преграды мне строит судьба.

То хорошо, что не выстрелишь в душу
В ней ещё теплится Божья искра
Свет её ясный никто не потушит.
Путь от рождения и до одра.


Рецензии