Някъде далече,
където утрото пристъпва
с нежен пламък по роса,
с усмивка от синци накъдрени
отпраща окъсняла вечер
към коприненото синьо
до следващата здрачина.
И пак някъде оттам ми шепне
препускащият вятър
думите, неказани от оня миг,
а аз знам повече от всякога,
че по него ти си ги изпратил.
В началото на юли…
В съвсем първия му ден,
когато сън съня ми
все по теб целува
и отпраща в стихналата нежност
по морни хоризонти
вест единствено за тебе.
Джулая да ти бъде
утринна молитва,
свежа и погалена
по клепките на морен сън,
мен… у себе си…
( макар далече),
да усетиш.
Когато и звездите,
наръсили небето,
крият спомена за някога,
аз по зениците си тебе пиша,
откраднала си най- синьото
от синьото на твоите очи.
Като утрин синя…
Като облака възсин…
На Джулая…
Когато искам да те имам!
По Джулая
© Copyright: Йорданка Радева, 2014
Свидетельство о публикации №114070104166
Свидетельство о публикации №114070104166
Рецензии