О да, я пью всю жизнь народное вино...

В Созополе


О да, я пью всю жизнь народное вино –
то «Мечу* кровь» болгар, то «Кьянти» из Тосканы,
а то и «Инкерман». И если впрямь смешно
мне форте, то засим пою я тихо-пьяно –
без клятв и буффонад, без воспалённых фраз
о том, что хан орды – властитель всей Вселенной…
А если «Карнобат» подарит мне Бургас,
спою про карнавал багряной влаги пенной.

И здесь, на берегу, где правит царь Газпром,
где слышен, что ни шаг, Москвы спесивый говор,
мне солнце плечи жжёт, и слух ласкает гром,
и помидор сечёт по-шопски смуглый повар.
И вот уже несёт в тарелке расписной
Боряна то да сё. И в очи Византии
гляжу я, чтоб опять все искры до одной
передарить псалмам влюблённого витии.

Здесь, впрочем, всё – путём: Созополь и Бургас
вдыхают нефтехим и кашляют в тумане.
«Лукойл» не дует в ус и, щуря цепкий глаз,
перегоняя нефть, смердя, качает мани.
О нет, не заросла имперская тропа
в края балканских роз. – Молись, Константинополь,
и трепещи, Стамбул! Державников толпа
лелеет миру дар - за «Искандером» «Тополь».

И Кремль поклоны бьёт железной «Сатане» -
не Богу. Дни пришли, когда предельно ясно,
что из ордынских рвов не выбрались оне,
братья да кумовья, адепты бражки красной.
Но тот, кто вздымет меч на мать, на Перворусь,
тот сам же от меча… - и далее по тексту.
Созополь, сизый птах, прощай, я не вернусь.
Сквозь призму крыл твоих – надежды дрожь и грусть.
И чайки крик: "Ищи среди своих невесту…"


----------------------
* медвежью (болгарск.)


Рецензии
Удачи, друже Сергей!
К.
---------------

„В СОЗОПОЛЕ”
Сергей Константинович Шелковый
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
В СОЗОПОЛ

О, да, народно вино пия цял живот –
ту българската „Меча кръв”, ту от Тоскана
„Кианти”, а и „Инкерман”. Клатушкам ход
с усмивка и припявам тихичко-пияно
без клетви и глупашки буфонади глас
за хан и орда с власт над цялата вселена...
А руен „Карнобат” дари ли ми Бургас,
възпявам карнавалната му сласт към мене.

На този морски бряг господства цар Газпром,
надут московски говор всяка крачка мята,
гори ни слънцето и облак рони стон,
готвачът мургав реже шопската салата.
Сервира в шарена чинийка туй-онуй
Боряна. Вглеждам се в очите византийски
и искам да даря искри безбройни тъй
отдайно като псалм на влюбен стар вития.

Тук всичко ясно е: Созопол и Бургас
обдишват нефтохим и кашлят сред мъглата.
„Лукойл”, не даващ пет пари за вас и нас,
додестилира нефта и множи парата.
О, не, имперската пътека пак е там
в дома на розите! Плачи, Константинопол,
и трепери, Стамбул! Държавническа сган
таи подаръци след „Искандер” и „Топол”.

В поклон е Кремъл към железен „Сатана”,
а не към Бог. Нов ров дошлите дни притурят,
в бандитски изкоп търси изхода страна,
а кум и брат поят червени пиандури.
Но този, който вади меч на майка Рус,
той сам от меч ще... – и нататък все по текста.
Созопол, сива птицо, сбогом, в пътя къс
не ще се върна. Чайките околовръст
ме пъдят: „Ти сред свойте си търси невеста...”

* „Инкерман” – марково вино, произвеждано във винарните на Инкерман – крайния югозапад на Кримския полуостров, територия на гр. Севастопол.
* „Искандер” – руска квазибалистична ракета с малък обсег; „Топол М” – съвременна междуконтинентална балистична ракета, конструирана от Русия след разпадането на СССР; „Сатана” („Satan”) – съветски стратегически ракетен комплекс от трето поколение.
* Опитах се да преведа това многопластово и до голяма степен непонятно стихотворение на моя приятел Сергей – поетичен Вавилон на рускоезичен украински поет край бреговете на старинния български град Созопол. Да предам сложните му лутания между идеала за Първорус, тегобите на съвремието и пътешествията на опиянението. Май не успях... Бел. прев.
Ударения
В СОЗОПОЛ

О, да́, наро́дно ви́но пи́я ця́л живо́т –
ту бъ́лгарската „Ме́ча кръ́в”, ту от Тоска́на
„Киа́нти”, а и „И́нкерман”. Клату́шкам хо́д
с усми́вка и припя́вам ти́хичко-пия́но
без кле́тви и глупа́шки буфона́ди гла́с
за ха́н и о́рда с вла́ст над ця́лата вселе́на...
А ру́ен „Карноба́т” дари́ ли ми Бурга́с,
възпя́вам карнава́лната му сла́ст към ме́не.

На то́зи мо́рски бря́г госпо́дства ца́р Газпро́м,
наду́т моско́вски го́вор вся́ка кра́чка мя́та,
гори́ ни слъ́нцето и о́блак ро́ни сто́н,
готва́чът му́ргав ре́же шо́пската сала́та.
Серви́ра в ша́рена чини́йка ту́й-ону́й
Боря́на. Вгле́ждам се в очи́те византи́йски
и и́скам да даря́ искри́ безбро́йни тъ́й
отда́йно като пса́лм на влю́бен ста́р вити́я.

Тук вси́чко я́сно е: Созо́пол и Бурга́с
обди́шват нефтохи́м и ка́шлят сред мъгла́та.
„Луко́йл”, не да́вашт пе́т пари́ за ва́с и на́с,
додестили́ра не́фта и множи́ пара́та.
О, не́, импе́рската пъте́ка па́к е та́м
в дома́ на ро́зите! Плачи́, Константино́пол,
и трепери́, Стамбу́л! Държа́вническа сга́н
таи́ пода́ръци след „Исканде́р” и „То́пол”.

В покло́н е Кре́мъл към желе́зен „Сатана́”,
а не́ към Бо́г. Нов ро́в дошли́те дни́ приту́рят,
в банди́тски и́зкоп тъ́рси и́зхода страна́,
а ку́м и бра́т поя́т черве́ни пианду́ри.
Но то́зи, ко́йто ва́ди ме́ч на ма́йка Ру́с,
той са́м от ме́ч ште... – и ната́тък все́ по те́кста.
Созо́пол, си́ва пти́цо, сбо́гом, в пъ́тя къ́с
не ште́ се въ́рна. Ча́йките околовръ́ст
ме пъ́дят: „Ти́ сред сво́йте си търси́ неве́ста...”

Красимир Георгиев   23.07.2014 17:23     Заявить о нарушении
Спасибо пребольшое, дорогой Красимир,
за ваш перевод стихотворения "В Созополе".

Это тоже важное для меня стихотворение,
особенно важное в свете нынешних, трудных и судных, событий в наших краях.
И я рад, что и болгарский читатель сможет услышать, благодаря Вашему
переводу, то, что я сегодня просто не мог не сказать.

С уважением, дружески, С.Ш.

Сергей Шелковый   23.07.2014 17:43   Заявить о нарушении
Спасибо, друже Сергей.
По полночи поставлю стихотворение на моей странице.
Извините моего компютра, что убрал Ваше имя от моих "Избранные авторы".
Удачи и улыбки!
С дружеским уважением,
Красимир

Красимир Георгиев   23.07.2014 18:57   Заявить о нарушении
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.