Как спомня ми прозореца на баба,
и малката къщурка с цветето само.
Де вятърът полюшва със крилата си,
и скрито си мечтае за слънчево везмо.
Ухае в стаята позната уютна тишина,
и модър заник се гуши по листата му.
Тук всеки миг навява сутрин ведрина,
а вечер мушкатото на баба ми се радва.
художник- Димитър Добрев
***
© Copyright: Йорданка Радева, 2014
Свидетельство о публикации №114062808943
Свидетельство о публикации №114062808943
Рецензии
