Изля се!
Изля се пак,
а небето искаше, като че ли
отведнъж да се сгромоляса.
Тежки облаци превзеха
открай до край и синевата
се превърна във оловно- тежка,
и птиците със скрясък
( а не с песни)
се свряха в уплах
под стряхата позната.
И ураганен вятър
забесня, сякаш щеше
и този път света
с клещи да притисне.
Засвириха аларми,
писък нейде пак продра
до преди тишината ни
кротко стихнала.
И закапа...
И заплака
с едри... тежки капки
отново дъжд пороен.
Зачука по стъклата,
пес някъде излая,
загърмяха канонадни
щури небесата...
И потече...
Пак потече
ненаситен,
кален,
мътен...
този дъжд пороен.
Отмива грехове...
А нима сме толкоз грешни,
че с пороища наказва ни...
И пак ли дъжд...
© Copyright: Йорданка Радева, 2014
Свидетельство о публикации №114062708784
Свидетельство о публикации №114062708784
Рецензии