Река
разляла по себе си прозрачни бримки на облаци.
Тази река е и скритият смисъл, копнежът ми,
който някого някъде търси по път за намиране.
Тази река е някогашният ми най- синият спомен,
за детството, младост, и още недопитото вино.
Тази река е на душата ми вечен, скритият ромон,
който понякога шепне, а друг път плаче ми тихо.
Тази река е онова мъничко нещо, което очаквам
по брегове омънистени със стъпките на здрача.
Тази река е душата на моето вечно оплакване,
с което заспивам. А по изгрев от съня ми изтича.
Свидетельство о публикации №114062708518