Величка Петрова - Дъга, перевод

Рея се неволно
в спомена на птица,
в усмивката на вятър,
в сълзата на роса…
по бистрата пътека
към пътя на сърцето
на бързея намерил
любимата река?..

Дъждът подгонва дръзко
през тътена на облак,
слънчева разнега
на жадни сетива…
И ражда се
дъгата
на мигновена нежност,
детето лъчогледо
на слънцето с дъжда.

(перевод с болгарского Стафидова В.М)
 
Радуга

Реет и невольно
Вспоминает птица
Ветер, колокольни,
И роса искрится…
Нет быстрей дороги
Чем дорога сердца
Реки и пороги
А куда им деться?

Дождь слепой и дерзкий
Рассыпает туча
Солнца лучик нежный
Яркий и могучий…
Будет мир жестокий
Радугой сиять
Ребёнок лучеокий
Солнца и дождя.


Рецензии