Величка Петрова - Есен, перевод

Уморена вече си отиваш.
Падна ти оранжевата краска.
Жълтия килим ти се присмива:
кой отвя прекрасната ти маска?

Ароматно хрупкава и жива,
лека и прохладна топло-ласка,
щедра и обилно слънчо-сива
кой звънливо весело те драска?

Кой отвя прекрасната ти маска?

Гола си сега. Потръпваш с клони.
Няма нищо. Самота те чака.
В зимен ден виелица те гони,
спомен тих и мил през клони трака.

Връща те в оранжевата радост,
пълно-щедра с топлеща позлата,
натежала с плод и зряла младост
с нов живот покълнал по полята.

(перевод с болгарского Стафидова В.М)

Осень

Ты уходишь ты уже устала
Падает оранжевая краска
На ковёр багряный карнавала
Улыбаясь солнечная маска.

Ароматно-хрупкая живая
Лёгкая и нежная прохлада
Щедрая обильно золотая
Звонкая весёлая отрада.

Кто тебе дал маску, как награду?

Будет голой. Затрепещут ветки
Никого вокруг на белом свете
Зимний день и вьюги-непоседки
Память и лихой задира ветер.

Кружится оранжевая радость
Щедро всё вокруг позолотила
Созревала юность улыбалась
Через год закружит с новой силой.


Рецензии