Владислав Артёмов Невеста Годеница
Владислав Владимирович Артёмов (р. 1954 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ГОДЕНИЦА
Там след битка се губи тази кратка искра...
Във войника се влюби
практикантка сестра.
Той, от раните гинещ, сетен взор ще сведе:
„Ние с теб ще заминем...”
А не каза – къде.
Стана тъй, че в покоя сред беди той реди:
„Чудна в бяло си, моя
годеница бъди...”
Тя разбра полужеста като светла вълна –
годеница, невеста,
да, почти е... жена!
Сякаш в гара пустинна ехо тътен преде,
той внезапно замина,
но не каза – къде...
И ще жали, ще плаче, ще го чака със страст
в ярко бяло халатче
практикантка сестра.
В лазарета ще вие: „Не е мъртъв, той спи...”
След дежурство ще пие
медицински чист спирт.
Ще облива я често тази светла вълна:
„Годеница? Невеста?
Да, почти е... жена!”
Ударения
ГОДЕНИЦА
Та́м след би́тка се гу́би та́зи кра́тка искра́...
Във войни́ка се влю́би
практика́нтка сестра́.
Той, от ра́ните ги́нешт, се́тен взо́р ште сведе́:
„Ни́е с те́б ште зами́нем...”
А не ка́за – къде́.
Ста́на тъ́й, че в поко́я сред беди́ той реди́:
„Чу́дна в бя́ло си, мо́я
годени́ца бъди́...”
Тя разбра́ полуже́ста като све́тла вълна́ –
годени́ца, неве́ста,
да́, почти́ е... жена́!
Ся́каш в га́ра пусти́нна е́хо тъ́тен преде́,
то́й внеза́пно зами́на,
но не ка́за – къде́...
И ште жа́ли, ште пла́че, ште го ча́ка със стра́ст
в я́рко бя́ло хала́тче
практика́нтка сестра́.
В лазаре́та ште ви́е: „Не е мъ́ртъв, той спи́...”
След дежу́рство ште пи́е
медици́нски чист спи́рт.
Ште обли́ва я че́сто та́зи све́тла вълна́:
„Годени́ца? Неве́ста?
Да́, почти́ е... жена́!”
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владислав Артёмов
НЕВЕСТА
Это было когда-то, а как будто вчера,
Полюбила солдата
Практикантка-сестра.
Он метался и бредил, и в бреду повторял:
„Мы с тобою уедем…”
А куда – не сказал.
Как-то так, между делом, объяснился он с ней –
„Ты мне нравишься в белом,
Будь невестой моей…”
И без слов, с полужеста, понимала она –
Что такое невеста,
Да почти что… жена!
Мир наполнился эхом, как пустынный вокзал,
Он однажды уехал,
А куда – не сказал…
И пошла по палате, ни жива, ни мертва,
В ярко-белом халате
Практикантка-сестра.
И кричала в дежурке: „Он не умер, он спит…”
И пила из мензурки
Неразбавленный спирт.
Невпопад и не к месту всё твердила она:
„Что такое невеста?
Да почти что… жена!”
http://www.stihi.ru/2006/04/27-2691
---------------
Руският поет, писател, публицист и преводач Владислав Артьомов (Владислав Владимирович Артёмов) е роден на 17 май 1954 г. в с. Лисуха, Минска област. Учи в журналистическия факултет на Белоруския университет, завършва литературния институт „Максим Горки” (1982 г.). Публикува стихове и преводна поезия в издания като „Литературная учёба”, „Литературная Россия”, „Юность”, „Молодая гвардия”, „Москва”, „Московский вестник”, „Наш современник” и др. Член е на Съюза на писателите на Русия. Главен редактор е на сп. „Москва”. Лауреат е на много литературни награди. Автор е на книги с поезия, проза и публицистика, сред които „Светлый всадник” (1989 г.), „Странник” (1997 г.), „Фронтовая разведка” (1999 г.), „Остроумие мира” (2000 г.), „Капитан Родионов. Последний выбывает” (2001 г.), „Обнаженная натура” (2003 г.), „А в ответ тишина” (2006 г.) и др. Живее в Москва.
Свидетельство о публикации №114061900056