Крест Гео Милев

КРЕСТ Гео Милев


              Давно ль ты, девушка, исповедалась…

Как утешеньем лишним самым
- средь гор яснеющая ширь –
обсажен черный монастырь
в красе своей с крестом и камнем

(«Без имя камень, мертва ширь)
 
Оплачут вечером колокола
твой юный мертвый сон;
кого зовет зов: жаден звон –
и страстью грудь наполнена…

(Последний, беспробудный сон.)

Но ты под рясою нагая
- и в тебе  ветра знойный перст
в тех тряска, в ком любовь – накрест
весь мир тоскою зарезает.

(«Могильный холмик – черный крест»)


КРЪСТ
Откога си се, моме, покалугерила. . .
Като утеха лишна само
- сред трезвена планинска шир -
обсажда черен манастир
днес хубостта ти с кръст и камък. . .

("Безимен камък в мъртва шир.")

Оплакват вечерни камбани
на твойта младост мъртвий сън;
кого зове - зов: жаден звън -
във твойта гръд от страст наляна. . .

("Последен без пробуда сън.")

Но ти под расото си гола
- и вътре в тебе зноен пръст
те тласка към любов - накръст
вселената с копнеж пробола. . .

("Над мене шепа черна пръст.")


Сборник ИКОНЫ СПЯТ  Гео Милев