Утренний кофе. Мила Лазарова. Перевод с болгарск

Коробочка для сахара, другая, из металла –
Для зёрен кофе чёрного, что так любила мама…

Не раз уже сменились подвалы, чердаки,
Не раз набили нищие добром из них мешки.
Что прятала ты в шкафчике, всё время разметало,
Добычей для старьёвщика давно всё это стало...
Но утренний твой кофе, как в прошлое мой взор,
Хранит надёжно память мне с детских давних пор.

Помешивая утром мой кофе по-турецки,
Я вспоминаю маму, как светлый миг из детства.
В своих движеньях пальцев её я узнаю –
Держу я так же чашечку и ложечку мою,
Пью так же – понемножечку,
и так же – чуть пролью…



               


Сутрешно кафе


Кутията за захарта на бучки
и другата – метална, за кафето,
долапчето, в което го печеше
и мелничката от бакър,
джезвето
за турското кафе на мама…
Где са?
Таваните отдавна са сменени,
мазите също,
както и килерите…
А колко вехтошари са се ровили
във нейното имане оттогава!
Но навикът ;и – сутрешно кафенце,
нали сега и в мен се е запазил!
Когато сръбвам,
сякаш виждам нея,
със същите движения и пръсти,
държащи още нейната лъжичка
и чашката, която ще разлея.


Рецензии