Wspominam szczyt pewnej gory

Димитър Хаджитодоров

Спомен за един връх
                Когато бях войник,
                живях две години край един връх...


За теб си спомням, връх бурлив,
За времето, когато бях във строя.
За твоя чал, сърдит, мъглив,
За вихрите и на виелицата воя.

Харесваха ми твоите капризи,
Макар че бурите жестоки бяха.
Но имаше и дни красиви,
Когато слънчеви лъчи блестяха.

Раздялата бе радостна накрая,
Но и тъгата тихо ни шепти.
И аз не мога да забравя
Красивиците – снежните елхи.

Бъди все тъй красив и бурен!
Присмивай се над гъстите мъгли!
Във теб аз вечно ще съм влюбен,
Във теб и в твоите елхи.

http://www.stihi.ru/2014/03/05/5883



WSPOMINAM SZCZYT PEWNEJ GORY

Kiedy bylem w wojsku, dwa lata mieszkalem w sasiedztwie pewnej gory…

Powracasz do mnie wspomnieniami
Tych czasow, gdy chodzilo sie w mundurze.
Twoj grozny szczyt okryty mglami,
Ryczace wichry, szalejace sniezne burze.

Zwyczaje twe kaprysne polubilem,
Choc mocno nieraz tam sie kotlowalo.
Lecz byly takze chwile mile,
Gdy slonce blaskiem oczy radowalo.

Radosny wreszcie nadszedl dzien rozstania,
A jednak smutek serce niepokoil.
Zapomniec juz nie jestem w stanie
Choinek snieznych- pieknych corek twoich.

Badz piekna wciaz i niespokojna!
Gestymi sie nie przejmuj wcale mglami!
Jest zawsze z toba milosc moja,
Jest ona z twymi choinkami.