Дафинка Станева, Прощание с летом, с болгарского

Жаркий август уж тронулся в путь
Золотыми дождями акаций,
Ароматы полей – тоньше чуть, 
Бродит ветер средь винных плантаций…

В нивах аисты –  осени знак,    
В путь уж тронулось хлебное лето,
Поступь грусти, как бабочки шаг,
Пусть воздушна, но всё уж заметна…

Ранний сумрак и лета закат,
Шёпот листьев – певцов-златоустов, 
Ведь когда-то и мне предстоят…   
Не пройти мимо этих предчувствий.

Не могу разобрать – так тихи
Речи нежной листвы опадающей,
Чертят листья златые штрихи -
Это время моё улетающее.

              Перевод с болгарского Ирины Трушиной


 
Сбогуване с лятото

Жарък тръгна си август, отиде си –
вече златен дъжд ронят салкъмите.
И запазил на лятото мириса,
броди вятър в лозята, по хълмите.

Ято щъркели в нивите дава знак,
че търкулна се хляба на лятото.
И усещам: в душата потрепва пак
с пеперудени стъпки тъгата.

Залез нам, ранен мрак, знойно чувство,
че си тръгва и моето лято.
И дърветата златоусти
зашептяват ми думи невнятни.

Но не мога да разгадая
тази реч на листа устремени.
Виждам само как нежно чертаят
златни щрихи – отлитащо время.


Рецензии