Дафинка Станева, Зимний вечер в городе, с болгарск

Расправил вечер тёмную вуаль,
Укрыв заботливо дома, прохожих,
Снег кутается в реденькую шаль, 
Один на улице, на сироту похожий.

Из запотевших окон старая корчма,
Взирая, манит – тёплой рукавичкой,
А в ней накурено и дым от очага – 
Рай для души, в тепле сомлевшей птички.

Автобус еле тащится, пыхтит,
Страстями и заботами гружёный,
Да редкие машины на пути –
Остатки вереницы напряжённой...

И лишь влюблённым стужа - нипочём,
Мечтой согретые,  пурги не замечают.
Под шалью белоснежною её
В сны светлые притихший город уплывает.
            
                Перевод Ирины Трушиной



Зимна вечер в града

Раздипля вечерта мъглив воал,
за да обгърне къщи, минувачи.
Потръпващ под измачкан дрипав шал,
снегът остава сам като сираче.

През запотени чакащи стъкла
се взира кръчма – топла ръкавичка.
И в нея сред тютюнева мъгла
душата стихва – приютена птичка.

Клатушка се задъхан автобус
с товар от страсти, куп човешки грижи.
По булеварда с тротоара пуст
премързнали коли едва се нижат.

Нехае двойка влюбени в студа,
прегръща кипнали мечти, копнежи.
Притихва в зимния си шал градът,
за да сънува бялата надежда…


Рецензии