Дождливый май

ДОЖДЛИВЫЙ МАЙ

Опять дождит, уже неделя сырость
Весь небосвод угрюмо тянет вниз
Весенней грим менялся на унылость
А дождь неумолимо моросит...

Куда ушла краса теплого мая,
Где исчезли цветы и аромат?
Погода остыла и только зеленое
травы напоминает что – весна…

А мы трусливо спрятались под крышей
Под ливнем шевелиться не смея
Дождь обморочил нас как мышей
И ставил на сиденьях у стола.

Через стекла глядя болтаем снова :
Какая непогода! Сколь еще?
Наружу выйти нам не хватит воли
И только клянем стихью за окном.

И молча мы сидим и ждем обрата.
И верим что придет заветной час,
И в лености надеемся когда-то
Перевернется что-то и у нас...

ДЪЖДОВЕН МАЙ

Вали отново, мокри веч неделя
Небето мрачно тегне от вода
Гримът на пролетта поизбледнял е
и пръска вред безмилостно дъждът

Къде е красотата на цветята?
Изчезна топлина и аромат
Помръзна времето и само тревата
зелена напомня че е пролет и е май...

А ний страхливо скрихме се на завет,
не смеейки под пороя да вървим
Обърка ни дъждът и ни застави
край масата във къщи да седим

И през стъклата гледаме унило:
Ех гадно време! Докога така?
Не стига смелост да излезем вън и само
пустосваме стихията с ръка

След туй мълчим и чакаме обрата
И вярваме - ще дойде този час
Лениво се надяваме, че нявга
ще се обърне нещо и във нас...