Величка Петрова - Защо ли, перевод

Растеше между нас стена  от думите ранени.
Свити в болка сетива ни  правиха студени.

Тръгвах
и не знаех где да спра или замина…
В сърцето, пропаст…
враг краде
щастливите години.

Знаех го. И знам го пак…Един в дома е воин.
Опърничавостта е враг, на пристана спокоен.

Но защо ли
само аз
избирам за награда
да простя,
да си у мен иконостаса драги.

(перевод с болгарского Стафидова В.М)

Почему

От ран сердечных между нами мнения стеною
И боль и холод между мною и тобою

Я тронусь в путь
Куда меня забросит
Мне кажется что в бездну почему-то
И враг крадёт
Счастливые  минуты.

Его давно я знаю
Дома он герой и воин
Мы с ним враждуем,  рушим всё и строим

Но почему мне
Эта выпала награда
Я как иконе
Ей безумно рада.


Рецензии