Александр Големба Стучат твои часы, бессонны Часов

„СТУЧАТ ТВОИ ЧАСЫ, БЕССОННЫ...”
Александр Соломонович Рапопорт/ Големба (1922-1979 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ЧАСОВНИКЪТ БЕЗСЪНЕН ЧУКА

Часовникът безсънен чука,
мътнее свят, бледнее свод:
таз канцонета чуваш тука
животът щом е без живот.

Пълзят откъслеци от звуци,
в прозорците среднощ е вън,
тежи сърцето – все по-глухо,
миг – и пристига сетен сън,

преобразяващ мъки в чудо
и изкушения в покой;
последен сън е непробуден,
в небето с птиците е той!


Ударения
ЧАСОВНИКЪТ БЕЗСЪНЕН ЧУКА

Часо́вникът безсъ́нен чу́ка,
мътне́е свя́т, бледне́е сво́д:
таз канцоне́та чу́ваш ту́ка
живо́тът што́м е бе́з живо́т.

Пълзя́т откъ́слеци от зву́ци,
в прозо́рците средно́шт е въ́н,
тежи́ сърце́то – все́ по-глу́хо,
ми́г – и присти́га се́тен съ́н,

преобразя́вашт мъ́ки в чу́до
и изкуше́ния в поко́й;
после́ден съ́н е непробу́ден,
в небе́то с пти́ците е то́й!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Александр Големба
СТУЧАТ ТВОИ ЧАСЫ, БЕССОННЫ...

Стучат твои часы, бессонны,
мутнеет мир, тускнеет свет:
так начинаются канцоны,
когда и жизни в жизни нет.

Обрывки звуков лезут в уши,
мрачнеет полночь за окном,
тревоги сердца – глуше, глуше,
миг – и последним станут сном,

преобразившим все томленья,
все искушенья плотских сил,
последним сном без пробужденья,
который птицей в небо взмыл!



ГОДИННИК СТУКАЄ, БЕЗСОННИЙ... (перевод с русского языка на украинский язык: Петр Голубков)

Годинник стукає, безсонний,
Мутніє світ, тьмяніє тьма:
Так починаються канцони,
Коли й життя в житті нема.

Уривки звуків лізуть в вуха,
Ніч похмурніє за вікном,
Тривоги серця – глухо, глухо,
Мить – і останнім стануть сном,

Перетворивши всі знемоги
І всі спокуси плотських днів,
В уже останній сон небоги,
Що в небеса, як птах, злетів!





---------------
Руският и украински поет и преводач Александър Големба (Александр Соломонович Рапопорт/ Големба) е роден на 6 ноември 1922 г. в гр. Харков. Завършва Първия московски медицински институт (1946 г.). Работи като лекар в Харковския институт по епидемиология и микробиология, Института по пеницилина, Института по неврология към Академията на медицинските науки и др. Член е на Съюза на писателите на СССР (1957 г.). Превежда поезия от немски, френски, английски, испански, унгарски, идиш, литовски, полски, румънски и др. езици, издава много книги с преводи на поезия, проза и драматургия от Гьоте, Хайне, Неруда, Шели, Брехт, Тувим, Русо, Юго, Елюар, Арагон и др. Почти не печата своя поезия, неговото обширно поетично наследство става известно чак през 2007 г. със стихосбирката му „Я человек эпохи Миннезанга”. Умира на 2 юли 1979 г. в Москва.