Борис Воловик Неизвестному солдату На незнайния во

„НЕИЗВЕСТНОМУ СОЛДАТУ”
Борис Михайлович Воловик (р. 1941 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


НА НЕЗНАЙНИЯ ВОИН

Поклонете се, бели дървета,
на войниците в земната прах.
Чакат нас редовете им клети,
няма кръст и могила над тях.

Как до гроба незнаен да стигнем?
Где ли взривният грохот, не знам,
над земята войниците вдигна
и ги спусна завинаги там.

Пак жените и майките плачат –
бащин гроб, ти къде отлетя;
за поклон пред праха му сред здрача
носят само в съня си цветя.

Под безименни тъжни могили
спи войник,
от земята надеждно завит.
Чака,
с нашата памет окрилян,
гроба, скрит от войната, да бъде открит.

Героизма им да не забравим –
саможертва в свещената мъст,
тези наши войници да славим,
нека те да почиват под кръст.

Поклонете се тихо пред паметна плоча
с вечен огън за вечен покой.
Надпис, врязан на камъка, сочи:
„Тук почива незнайният войн.”


Ударения
НА НЕЗНАЙНИЯ ВОИН

Поклоне́те се, бе́ли дърве́та,
на войни́ците в зе́мната пра́х.
Ча́кат на́с редове́те им кле́ти,
ня́ма кръ́ст и моги́ла над тя́х.

Ка́к до гро́ба незна́ен да сти́гнем?
Где́ ли взри́вният гро́хот, не зна́м,
над земя́та войни́ците вди́гна
и ги спу́сна зави́наги та́м.

Пак жени́те и ма́йките пла́чат –
ба́штин гро́б, ти къде́ отлетя́;
за покло́н пред праха́ му сред здра́ча
но́сят са́мо в съня́ си цветя́.

Под бези́менни тъ́жни моги́ли
спи́ войни́к,
от земя́та наде́ждно зави́т.
Ча́ка,
с на́шата па́мет окри́лян,
гро́ба, скри́т от война́та, да бъ́де откри́т.

Герои́зма им да не забра́вим –
саможе́ртва в свеште́ната мъ́ст,
те́зи на́ши войни́ци да сла́вим,
не́ка те́ да почи́ват под кръ́ст.

Поклоне́те се ти́хо пред па́метна пло́ча
с ве́чен о́гън за ве́чен поко́й.
На́дпис, вря́зан на ка́мъка, со́чи:
„Ту́к почи́ва незна́йният во́йн.”

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Борис Воловик
НЕИЗВЕСТНОМУ СОЛДАТУ

Поклонитесь деревья седые,
Тем солдатам, что рядом лежат.
Их могилы покрыты землею,
И кресты на земле не стоят.
 
Почему так случилось, не знаю.
Видно грохот разрывов и дым,
Приподняв тех солдат над землею,
Навсегда их туда уложил.

Плачут жены, и матери плачут,
Где найти нам могилы отцов,
Чтобы праху прийти поклониться,
Вы приходите только из снов.

Безымянные плачут могилы,
Спит там воин,
Надежно землею укрыт.
Ждет, когда с поисковой лопаткой,
Прах поднимут,
Не будет он нами забыт.

И бойцам этим честь отдавая,
Героический помня их путь,
Мы стремимся, чтоб эти солдаты,
Под крестами смогли отдохнуть.

Поклонитесь, и тихо постойте, у плиты,
Где огонь негасимый горит,
Под плитою, где выбита надпись:
„Здесь солдат неизвестный лежит.”

http://www.stihi.ru/2014/03/11/11215




---------------
Руският поет Борис Воловик (Борис Михайлович Воловик) е роден през 1941 г. в гр. Уфа. Завършва Уфимския авиационен институт (1965 г.). Автор е на научни трудове и монографии. Кандидат е на техническите науки, академик е към Академията на науките по приложна радиоелектроника. Работил е като преподавател в авиационен институт, зам.-главен инженер на научно-производственото обединение „Фрунзе”, главен инженер и зам.-директор на научно-изследователския институт „Аккорд”. Носител е на литературни награди. Член е на Русийския съюз на писателите. Автор е на стихосбирките „Сборник стихов” (2014 г.) и „В переулках любви фонари зажигают” (2016 г.). Живее в гр. Черкаси, Украйна.