Величка Петрова - Посока, перевод

Копнея те.
Сънувам те.
Изстрадвам те.
Тъгата е пътеката на съмване.
Смълчаност е  пътеката на мръкване.
Желанието е дома ми скромния
на любовта в притихнало,
смирение,
разляло се в простора на очите ти
по кралското уиски на душата ми.
Копнея те,
очаквам те
и искам те,
Управителю, рицарю на преданост
и принц,
и паж,
и воин
на надеждата.

Каква опасна драма
е сърцето ми…
Поело по посока – неизбежното.
И подминава
вричания минали
по пътя
на несбъднатото
бъдното.
24.03.2014г.

(перевод с болгарского Стафидова В.М)

Хочу тебя
Мечтаю и
Страдаю.
Тоска моя дорога для рассвета
Молчание как мраком накрывает
Желания стыдливые поэта
Любви и ласки
Тихого смирения
Хочу разлиться виски королевским
В глаза твои сойти для вдохновения.

Мечтаю
Жду тебя и
Жажду.
Мой рыцарь сердца повелитель
Мой принц
И паж
И воин
Победитель.
Какая в жизни драма

Какая в сердце рана
У всех одна дорога – неизбежность
И память жжёт
И прошлые года
И все мои желанья
И надежды.