Голите ми мисли

ГОЛИТЕ МИ МИСЛИ

       Моето усещане е, че вятърът на съмнението, на недоверието разлюлява пътя на съвместното ни пътуване.
       Искам да  кажа нещо.  Искам  да го изразя ясно, точно  не предубедено, без предразсъдъци.
        Извън моите близки, не желая да говоря с никого, освен с вас. Не желая да слушам никого, освен вас. Не желая да виждам никого, освен вас.         Такава е реалността. Вие може да я отхвърляте, но тя е заела трайно пространството между вас и мен. Може да я игнорирате, но тя е налице. Тя  съществува. Спомням си, веднъж ми казахте, че не ви пука за мен. Възможно е,  но това непроменя нищо. Може тотално да съм се провалила, пред вашето величие. Може. И може би още многократно ще се провалям, защото любовта е без логика. Тя идва от сърцето и всички граници на логичността са разрушени. Тя не ги уважава и не ги съблюдава. Тя се интересува единствено от любовта си. А любовта сте вие. Знам, бита карта съм, но карта пълна с любов. Любов не в сексуалните измерения, не. Любовта в сърцето ми, в душата ми.  И в тялото, ако го пожелаеш, но не е задължително.
       Може да решите никога да не ви видя, но аз лягам с вас, ставам с вас. Вие сте всеки миг в деня ми.  И вие сте нощта ми. Такава е истината. Независимо какво правя вие сте в мен. Вие сте с мен. И друга истина няма. Може да нехаете за мен, но аз съм изпълнена с вас.  Вие сте в живота ми, каквото и да означава това.
       Може да се съмнявате, но това не променя истината. Аз съм по-гола и от пеленаче. Ясно виждам пагубното си поведение спрямо себе си, спрямо вашето чувство за уважение към мен, но сърцето ми не мисли за това. То е заето единствено от вас. Загрижено е за вас. И е щастливо, когато е до вас.
      Това е простата, разголена, не парфюмирана истина. Мирише на любов и нищо друго. Това е. Това исках да кажа. Вие сте този, който решава. Аз съм само очакване. Това е всичко. Друго няма. Няма.