Ти, дъще, пътя си избра.
Реши, че си достатъчно голяма.
Забрави майка и баща
и щастието се превърна в рана.
Не зная как си и какъв е той.
Дали наистина те заслужава?
Дали те носи на ръце?
Въпроси много.Мира не ми дават.
Баща ти от тревога се стопи.
Все през прозорците наднича.
Очаква своето дете,
очаква своето момиче.
Аз гледам сила да му дам
и казвам: "Някога ще се завърне."
Той гасне, дъще... с часове,
но чака теб - да те прегърне.
Мълча. Не смея да му споделя,
че скоро щяла си да се омъжваш.
Най - хубавата булка искахме да бъдеш ти.
Мечтахме... Ти недей да ни осъждаш.
И като майка искам да ти пожелая,
животът ти от обич да е озарен.
Ще те очакваме... Дано сме живи,
ако решиш да видиш татко си и мен.
Ще те очакваме...
© Copyright: Детелина Стефанова, 2014
Свидетельство о публикации №114051806741
Свидетельство о публикации №114051806741
Рецензии