И отново ден рожден -
тъжен миг за равносметка.
Моят лик заесенен
не е неприятна гледка.
Много думи пропилях,
други като злато кътах.
Плаках, борих се и в смях
търсих радостта по пътя.
Имам си добро дете,
мъж, сиамка, че и куче.
В двора ми широк расте
екзотичен рядък случай.
В тези селски ширини
тя, магнолията, грее.
Вярвам, че до старини
стихове ще шепнем с нея.
Но... изниза се денят,
времето мига удави.
А в очите мараня
от честит живот остави.
Ден за равносметка
© Copyright: Румяна Пелова, 2014
Свидетельство о публикации №114051308619
Свидетельство о публикации №114051308619
Рецензии