Ела при мен. Ела отново тук.
Наоколо ни есенно е вече.
Реката ми разплисква се без звук,
упътена към твоя бряг далечен.
А вятърът съзвездие разби.
С парченца диамант в калейдоскопа
от пръснати сред космоса звезди
посипа нашта есенна Европа.
За лято питаш? Лятото, уви,
не беше отредено да ни срещне.
В тефтера му, белязани с молив
са само дни, наречени горещници.
Те всъщност ни довеждат есента -
единствената ни, вълшебна Есен,
в която с вик, отлитащи ята
минават над поляните с див чесън.
И мирисът му, заедно с дъжда
върху стъклата с капките похлопва.
А аз и ти сме гаснеща звезда
над нашта побеляваща Европа.
Любовно за есента
© Copyright: Румяна Пелова, 2014
Свидетельство о публикации №114050703309
Свидетельство о публикации №114050703309
Рецензии