ПРЕЛЮБОДЕЙКА
Слезе Есента – прелюбодейка.
Всички живо долу подлуди.
В парка, там – зад дървената пейка,
още виждам нейните следи.
Първо се чифтоса със тревата –
грабна я. Покри я със слана.
После занатиска се с цветята
в ниското – от другата страна.
Храстите насили във дерето.
После и красивите листа,
дето с тях големите дървета
перчеха се гордо пред света.
Щях да я осъдя. Но понеже
виждам я и в друга светлина,
твърдото във мене се разнежи
с краските след първата слана.
Горе, по високото, премина
тази Есен с истинска Любов.
Влюбена. Рисуваща картини –
признаци на тих, любовен зов.
Тя не е! Не е прелюбодейка.
Явно, завистливата слана,
виждайки я – пъстра чародейка,
слезе като сетен сатана.
Прелюбодейка
© Copyright: Николай Дялков, 2014
Свидетельство о публикации №114050600079
Свидетельство о публикации №114050600079
Рецензии
