Величка Петрова - Уют, перевод

Усмивка е с мажорно настроение
да тръгна през провалите на времето
и без да съм обута в лицемерие
да влизам в дъното на омърсеното.
Калта, разстлала в лотоси скръбта,
омайващи сълзи с небесни ручеи,
узрява в мен и дава красота
на делничните делници и случаи.
Загърната от нея в тях кръжа
и не ми трябва маска на смирение,
освободен съм пътник, без лъжа
без показност, без шумно устремление.
Усмихвам се и ден след ден разгръщам.
Отпивам от просторното небе.
Смръщените облаци прегръщам
с наивността на мъничко дете.
И не танцувам танца лицемерен
и не играя женския Тартюф.
С любов спасявам мътния безверен…
с безгрижоността на топлия уют.

(перевод с болгарского Стафидова В.М)
 
С мажорною  улыбкой на устах
Пройдусь по нашим славным временам
Исчезнут лицемерие и страх
Я дать отпор смогу клеветникам…
На лотос падает небесная вода
И ничего что он растёт в грязи
Ему и мне даётся красота
И буднями её не погасить.
Красивая, счастливая кружу
И мне себя не надо усмирять
Как пилигрим свободой дорожу
Об этом глупо с пафосом кричать.
С улыбкою проходит день за днём
Меня поЯт святые небеса
И облака наивные на нём
И как ребёнок майская гроза.
Иной Тартюф, подлиза, лицемер
Таких на свете тысячи снуют
Любовь моё спасенье и пример
Она оплот, надежда и уют.


Рецензии