СТРЪКЧЕ ПШЕНИЦА
Онази стълбица позната отдавна изкачих я аз.
И слизам бавно на земята със поглед чист към всички вас.
Животът ми върви надолу. Изтича – чаша със коняк.
На твърдата земя поболо, зрънцЕ пшеница съм, под сняг.
До вчера бях дърво високо и всички спирахте при мен.
Копаехте край мен дълбоко, поливахте ме всеки ден.
Под сянката ми пихте бира, от дъжд се криехте студен.
Таквоз дърво не се намира. Какво дърво! Какъв кретен!
А днес съм... стръкче от пшеница. Самотно. Птичка ме пося.
Ще купя пъстра броеница. И топчетата ще броя.
Пък вий... правете си банкети под ново кичесто дърво.
За хляб обаче след мезето – пшеница трябва. И брашно.
Стръкче пшеница
© Copyright: Николай Дялков, 2014
Свидетельство о публикации №114050511581
Свидетельство о публикации №114050511581
Рецензии