Ще тръгваш... Стигнахме ли края?
Усетил си го. Аз пък не разбрах.
Виновни са навярно сетивата,
които със доверие приспах.
Решил си го. Поне да те изпратя.
Последно с теб да повървя.
На мястото ти влиза самотата.
Държа се. Не е краят на света.
Неловко е... А как ми е студено!
И този вятър откъде ли дофуча?
Животът ми раздира на парцали,
ехидно пита: " Накъде сега? "
Сърцето ми наивно претендира.
С надежда шепне: "Остани.
Обича ми се много. Ненаситно. "
Кой да му каже, да му обясни?
Довиждане. За "Сбогом" нямам сили.
Желая ти... Дано да си щастлив!
"Обичам те!" - без право съм да кажа.
На лист остава - в тъжния ми стих...
За Сбогом нямам сили...
© Copyright: Детелина Стефанова, 2014
Свидетельство о публикации №114050305799
Свидетельство о публикации №114050305799
Рецензии