Една жена живее в собствен свят.
Със самотата често си говори.
Понякога беседва и със Бог -
кори го и разгорещено спори.
Упреква го, че той решил така -
смъртта другарят й да вземе.
Наказал нея с тишина
и доживотно с непосилно бреме.
В трънливата прегръдка на нощта
болят от стискане очите..
Да може малко да заспи!
Зениците да види - светлините,
които давали са топлина.
Били са нейно огледало.
Но няма сън. Реален е студът.
Останалото... То е отлетяло.
Настъпва утро! Време за живот.
Тя с болка слънцето поглежда.
И търси белег - от любимия си знак.
Да не умре последната надежда.
Една жена с оглозгана душа
със самотата и със вятъра говори.
Но думите й се превръщат в прах
и няма кой да отговори...
Без отговор
© Copyright: Детелина Стефанова, 2014
Свидетельство о публикации №114050305741
Свидетельство о публикации №114050305741
Рецензии