Вероника Тушнова, Ще отмина, изчезна Вот уеду
на года, навсегда,
кану в снежную бездну,
пропаду без следа.
Час прощанья рисую,
гладкий след от саней...
Я ничем не рискую,
кроме жизни своей.
1948
Ще отмина, изчезна
за години, навек -
посред снежната бездна,
без следа и без ек.
Час прощален рисувам,
на шейна гладък ход...
Нищо аз не рискувам,
само своя живот.
Перевод с русского: Дафинки Станевой
Свидетельство о публикации №114050303993