Във локвите - мехурчета от дъжд -
на този град, захвърлен в планината.
Изля се непокорен, отведнъж,
довеян от стихия и от вятър.
Скучаех в полутъмно кафене
и слушах с другиго, не с него "Бийтълс".
Засланяха ме чужди рамене.
За името дори и не попитах.
А после се разсветли, ей така,
внезапно, както става в планината.
Дъждът се стече в близката река
и с нея до хотела ме изпрати.
От този миг насетне бях сама.
Не смеех да поканя гост в хотела,
защото знаех, чака у дома
един от ревност полудял Отело.
Сопот - 2012 г.
Едно недовършено стихотворение
© Copyright: Румяна Пелова, 2014
Свидетельство о публикации №114050206509
Свидетельство о публикации №114050206509
Рецензии