Сергей Соловьёв Лесному богу Към горския бог

„ЛЕСНОМУ БОГУ”
Сергей Михайлович Соловьёв (1885-1942 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


КЪМ ГОРСКИЯ БОГ

Вдигни се, малък мой ловец,
да проветрим бърлоги зимни!
Зове сред дънери ветрец
за пролет под простори сини.

При влажния ливаден слог
ела на пролетната сбирка,
о, весел бог, о, горски бог,
надувай върбовата свирка.


Ударения
КЪМ ГОРСКИЯ БОГ

Вдигни́ се, ма́лък мо́й лове́ц,
да проветри́м бърло́ги зи́мни!
Зове́ сред дъ́нери ветре́ц
за про́лет под просто́ри си́ни.

При вла́жния лива́ден сло́г
ела́ на про́летната сби́рка,
о, ве́сел бо́г, о, го́рски бо́г,
наду́вай въ́рбовата сви́рка.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Сергей Соловьёв
ЛЕСНОМУ БОГУ

Пора, мой мальчик-зверолов,
Берлоги зимние покинем!
И ветра шум, и скрип стволов
Зовут весну под небом синим.

Приди весну встречать со мной
На влажный луг, где пахнет прелью,
О бог веселый, бог лесной
С простою ивовой свирелью.




---------------
Руският поет, преводач и литературен критик Сергей Соловьов (Сергей Михайлович Соловьёв) е роден на 13/25 ноември 1885 г. в Москва. Пише стихове от детските си години, публикува стихотворения от 1905 г. Завършва историко-филологическия факултет при Московския университет (1911 г.), духовната академия в Сергиев Посад (1915 г.) и Московската духовна академия (1918 г.). Приятел е на А. Блок и А. Бели. Преподава в Троицко-Сергиевската духовна академия, в Първата държавна професионално-техническа школа по поетика и във Висшия литературно-художествен институт в Москва, приема сан свещеник, но продължава да се занимава и с литература и литературна критика. От 1926 г. е вице-екзарх на Руската католическа църква. Превежда творби на Сенека, Есхил, Вергилий, Шекспир, Гьоте, Мицкевич и др. Автор е на стихосбирките „Цветы и ладан” (1907 г.), „Сrurifragium” (1908 г.), „Апрель” (1910 г.), „Цветник царевны” (1913 г.), на книги с художествена проза, религиозно-философска публицистика и литературна критика като „Возвращение в дом отчий” (1916 г.), „Богословские и критические очерки” (1916 г.), „Гете и христианство” (1917 г.) и др. През 1931 г. е осъден с абсурдни обвинения, свързани с католическото му вероизповедание, и е изпратен в Бутирския затвор, а след осем месеца е прехвърлен в психиатрична клиника. Умира на 2 март 1942 г. в психиатричната болница в Казан.