Не ми е нужно утро над бояна
Торнадо ли си, слязло над Маями?
Цунами ли, заляло Фукушима?
Навлезе във душата и в плътта ми
и стана мое Лято, моя Зима.
Дори дръглив от теб да се отърся
и в Космоса си сам да пия бира,
пак твоята Вселена ще потърся,
защото в нея моят свят се сбира.
Не са ми нужни утро над Бояна
и нощите над някакви Кариби.
С коса, така – тайфунно разпиляна,
разпусната, без шноли и без фиби,
за мен си мое влюбено торнадо.
И грабващи вълни си ми «Цунами».
Макар че не живея във Канада
и нямам таен остров на Бахами.
Свидетельство о публикации №114042700008