Илья Зданевич В степях В степите

„В СТЕПЯХ”
Илья Михайлович Зданевич / Ильязд (1894-1975 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


В СТЕПИТЕ

Гарван, разкъсвай метличини взори,
шир се е люшнала: тихо ще спя;
сини савани нощта ще затворят,
в облак луната студена се спря.

Черните призраци сън не тревожат,
бор омагьосан запял е – ти чуй...
Любят звездите, изгасват и може
в морно дихание край да е туй.

Мъка, тъга и тъга – непрестанно!
Младите кости в земята ще спят.
Имах приятели – вече ги нямам...
Брат мой, баща мой е родният кът.

Волна душата е. Плачат оврази,
залези гаснат. В колажа нелек,
степи, пристигам при ваште миражи!
Слънцето гине. Аз с него. Вовек.


Ударения
В СТЕПИТЕ

Га́рван, разкъ́вай метли́чини взо́ри,
ши́р се е лю́шнала: ти́хо ште спя́;
си́ни сава́ни ноштта́ ште затво́рят,
в о́блак луна́та студе́на се спря́.

Че́рните при́зраци съ́н не трево́жат,
бо́р омагьо́сан запя́л е – ти чу́й...
Лю́бят звезди́те, изга́сват и мо́же
в мо́рно диха́ние кра́й да е ту́й.

Мъ́ка, тъга́ и тъга́ – непреста́нно!
Мла́дите ко́сти в земя́та ште спя́т.
И́мах прия́тели – ве́че ги ня́мам...
Бра́т мой, баща́ мой е ро́дният къ́т.

Во́лна душа́та е. Пла́чат овра́зи,
за́лези га́снат. В кола́жа неле́к,
сте́пи, присти́гам при ва́ште мира́жи!
Слъ́нцето ги́не. Аз с не́го. Вове́к.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Илья Зданевич
В СТЕПЯХ

Ворон расклюй васильковые очи,
Ширь убаюкает: тихо усну;
Синим окутают саваном ночи,
Тучей холодной задернут луну.

Черные призраки сон не встревожат,
Слышишь, – поет околдованный бор…
Звезды полюбят, погаснут, быть может,
Томно овеяв дыханьями гор.

Горе, тоска – и тоска вы ушли ли?
Юные кости схоронит земля.
Были друзья, – да и те позабыли…
Брат мой, отец мой – родные поля.

Вольно душе. На просторе рыдая
Гаснет закат. Потонули года.
Степи, я к вам ухожу засыпая!..
Умерло солнце. Со мной. Навсегда.

               1908 г.




---------------
Руският и френски поет, писател, драматург, художник, издател и теоретик на руския авангард Иля Зданевич (Илья Михайлович Зданевич / Ильязд) е роден на 9/21 април 1894 г. в гр. Тифлис (столицата на Грузия Тбилиси). Завършил е юридическия факултет на Петербургския университет (1916 г.). През 1916 г. издава единствен брой на в. „Бескровное убийство”. През 1917 г. основава литературното общество „Свобода искусству”, илюстрира и оформя книги. През 1920 г. емигрира в Турция, а от 1921 г. живее във Франция. Организира поетични четения, литературни кръжоци и изложби на руски художници, сприятелява се с много френски творци дадаисти и сюрреалисти. След 1927 г. работи като художник във фирма „Black Bel Air”, прераснала в компания „Шанел”, като от 1933 до 1937 г. е директор на един от заводите й. След 1940 г. се занимава с издателска дейност. Автор е на книгите с поезия, проза и литературознание „Наталия Гончарова. Михаил Ларионов” (1913 г.), „Зга Якабы” (1920 г.), „Лидантю фарам” (1923 г.), „Посмертные труды” (1928 г.), „Восхищение” (1930 г.), на пиесите „Янко круль албанскай” (1916 г.), „Асел напрокат” (1918 г.), „Остраф пасхи” (1919 г.), на библиофилските книги с поезия и проза „Афет” (1940 г., с илюстрации на П. Пикасо), „Rahel” (1941 г., с илюстрации на Л. Сюрваж), „Письмо” (1948 г., с илюстрации на П. Пикасо), „Приговор безмолвный” (1961 г.), „Бустрофедон в зеркале” (1971 г.) и др. Умира на 25 декември 1975 г. в Париж.