ДЪЖД И ВЯТЪР, И МОРЕ СЪМ
Нали дъждът се влюбва във тревата
и в силата си страстно я прегръща?
Нали воал цветята си намятат –
от вятър – за любовната си къща?
Нали реката бяга към морето,
защото то в прегръдката си чака
да я посрещне в утрото си светло
и после – да се скрият нейде в мрака?
Нали денят подгонил е нощта ни,
защото по момчешки я обича
и търси си целувка обещана,
тъй както обещава я момиче?
Нали и аз от утрото си тичам
след спомени, защото теб те няма?
Та кой съм аз без тебе, сам, момиче –
прашинка във измислен свят за двама!
Но с теб съм дъжд. И вятър. И море съм.
А ти си ми цветче в трева. Река си.
И двама ли сме – всичко в мен е песен,
извита от девойки тънкогласи.
Дъжд и вятър, и море съм
© Copyright: Николай Дялков, 2014
Свидетельство о публикации №114042700061
Свидетельство о публикации №114042700061
Рецензии