ТАБУ
Аз не мога тъга да рисувам –
ни със думи, ни с четка, с бои.
Но не знаеш ти колко ми струва
тишината. И колко боли.
И сълзи няма как да рисувам.
Пред света те са мъжко табу.
Нито мога в сълза да римувам
стих и песен – дори и на ум.
Аз не мога. Не. Аз не рисувам.
Просто дишам в сълза и в тъга.
Същността ми пред теб се преструва.
Затова съм ти слънчев сега.
Ако все пак усетиш, че стене
посред Лято студа на снега –
нерисувани някъде в мене,
ще откриеш сълза и тъга.
ТАБУ
© Copyright: Николай Дялков, 2014
Свидетельство о публикации №114042700184
Свидетельство о публикации №114042700184
Рецензии
