ДАЛИ ВСЕ ОЩЕ Й ПРИЛИЧАМ
Опекохме последната си пита.
И нивата си двама изорахме.
И кръпка, върху времето зашита,
във оран и в пожар, и в песен бяхме.
Не ще се впрегнем, струва ми се, вече
един до друг да теглим тежко рало.
Животът си изтича. И отсече:
Додето е валяло, е валяло!
И хлебец, сух коматец, виждам в мрака –
самотен, без мечти да го препичам.
Една мечта все още май ме чака.
Но аз дали все още й приличам?
Дали все още й приличам
© Copyright: Николай Дялков, 2014
Свидетельство о публикации №114042700169
Свидетельство о публикации №114042700169
Рецензии
