ВИНА
Небето налива оловна вина
със своята тежка мъгливост.
И спомен за някаква стара луна
премрежено гледа накриво.
Разхвърлям си мислите. Бягам след теб.
Но в мрежи лови ме небето –
изплетени тънко от нощния креп.
За миг ме изпуска. И ето –
пред тебе стоя. Дребен някак. И стар.
За прошка проплакват очите.
Поглеждаш през мен и знам – моя товар
ще мъкна до края на дните си.
Небето със няма, оловна луна
и тежка и сляпа мъгливост,
налива ми спомен за стара вина
И гледа през вежди накриво.
ВИНА
© Copyright: Николай Дялков, 2014
Свидетельство о публикации №114042700145
Свидетельство о публикации №114042700145
Рецензии
